Начало / Интервю

• 

  Джак Никълсън и Морган Фрийман за "Ритни камбаната с финес"

  
  

  В премиерния за тази седмица филм на Александра филмс "Ритни камбаната с финес"ексцентричният магнат Едуард (Джак Никълсън) и скромният автомеханик Картър (Морган Фрийман) се озовават легло до легло с диагнозата безнадежден случай. На тях не им остава друго, освен да се сприятелят покрай общите несгоди на химиотерапията.Друг би посрещнал с примирение неизбежната развръзка, но не и тази двойка пациенти - вместо да роптаят срещу превратностите на съдбата, Едуард и Картър изготвят списък със задължителни неща, които всеки от тях иска да направи преди да гушне букета. И започват да отмятат точка по точка, забавлявайки се съвсем като за последно. Изпълнителите на главните роли във филма водят приятелски разговор за смъртта, скачането с парашут и намирането на общ ритъм.Когато правите филм като този, замисляте ли се за собствената си смърт? Морган Фрийман: Мисля че всяка роля е просто актьорско изпълнение, не се опитваш да живееш като персонажа. Ако се опиташ, сериозно ще загазиш. Когато играеш умиращ човек, ти просто изпълняваш роля. Лично на мен не ми носи усещане за собствената ми смърт. Отхвърлям всички мисли, свързани с това - какво толкова има за размишление. Харесва ми посланието на филма, а то е не за смъртта, а за живота.Джак Никълсън: Да, така е, а и това бяха отзивите на първите зрители. Това е филм за живота. Едно от нещата, които харесвам във филма е, че показва как всеки размишлява за смъртта си, дори и да не го осъзнава. Страхът от неизвестността те подлудява. Посетих много лекции на Кришна Мурти, в които се говори за точно това несъзнаване и за страхът от неизвестността. Затова попитах разни приятели, които са гледали филма: "Остана ли филмът в съзнанието ви?", защото ние искахме точно това - да има отражение върху хората, въпреки че филмът има комичен подход. Мисля че това се дължи и на факта, че филмът показва размишления и вътрешни разговори, които ние водим в себе си, но всъщност никога не сме ги виждали на кино досега. Всички, които са били на погребение са си казвали: "Ами, как искам да изглежда моят гроб"? Дали искаме голяма розова статуя, или пък искаме просто да ни окачат на едно дърво и трупът ни да бъде изяден от птиците, както е един индиански обичай. Но никой не е толкова откачен. Така че стигнах до заключението, че смъртта е събитие, което всеки човек обмисля, съзнателно ... целият текст

  11 / 4 / 2008